26.07.2025
Uncategorised
26.07.2025
Uncategorised
Медиацията е необходима във всички случаи, когато е важно да се спестят време и пари.
Медиацията е решение, когато е налице необходимост за запазване в тайна на личния живот и поверителност в решаването на спора.
Достатъчно е да се свържете с нас на +359889696966 или на office@mediara.bg.
В разговор ще разясним какви спорове искате да решите и дали медиацията е удачен способ. Започване на процедура по медиация е необходимо и двете страни да бъдат съгласни.
Преди провеждането на първата среща се извършва предплащане за провеждането на медиацията – съгласно Тарифата за медиация.
Таксите могат да бъдат поделени по равно между страните или да бъдат заплатени по уговорка между страните.
ТАРИФА ЗА МЕДИАЦИЯ
I. Страните, които ползват услугите на Център за медиация “Медиара”, заплащат посочените в Тарифата такси, които са крайни, в лева и за тях не се начислява ДДС.
Всички такси в Тарифата се заплащат на астрономически час.
II. ТАКСА ЗА КОНСУЛТИРАНЕ за разрешаване на спор – 150 лв./76,69 евро на час.
III. ТАКСИ ЗА МЕДИАЦИЯ
1. Таксите за провеждане на процедура по медиация, водена от медиатор при Център за медиация “Медиара”, са:
1.1. Таксата за медиация се формира както следва:
- Спорове с материален интерес до 100 000 лв. – 170 лв./86,92 евро на час;
- Спорове с материален интерес над 100 000 лв. – 200 лв./102,26 евро на час + 1% от материалния интерес.
1.2. Таксата за медиация при спорове без материален интерес, при семейни спорове, свързани с лични отношения и издръжка, при трудови спорове, при спорове по ЗУЕС е 150 лв./76,69 евро на час.
1.3. Таксите при спорове с повече от две страни, с усложнена правна и фактическа обстановка, в случай на провеждане на медиация в населено място, различно от седалището на центъра за медиация, при случаи от обществен интерес, при други специфични казуси, подлежат на индивидуално договаряне.
2. Времева рамка
2.1. Таксите за медиация се заплащат предварително за 10 часа, разпределени в няколко сесии. Предплатените часове включват времето за провеждане на срещи със страните, времето за запознаване на медиатора със спора, прилежащите документи, както и воденето на кореспонденция със страните.
2.2. В случай, че за постигане на споразумение се окаже необходимо медиацията да продължи повече от 10 часа, медиаторът дава на страните преценка за това колко време още би било необходимо за завършване на медиацията. Медиацията продължава след заплащане на допълнителните часове.
3. Обхват на таксите
Таксите за медиация включват организирането и подготовката на медиацията, осигуряването на работно помещение и технически материали, провеждането на сесиите от медиатор, комуникация със страните и очертаване обхвата на споразумение. Изготвянето на споразумение е отделна от медиацията услуга и се подлежи на индивидуално договаряне.
4. Разпределяне на таксите и разходите между страните
4.1. Посочените такси се отнасят общо за двете страни и се разпределят между страните поравно или съгласно договореност между тях. При необходимост, страните могат да получат съдействие от медиатор за постигане на такава договореност.
4.2. Разходите се разпределят поравно между страните или се поемат от страната, която е поискала дейността, с която са свързани разходите.
5. Необвързаност със споразумението
Таксите за медиация не са обвързани с постигането на споразумение, нито с изпълнението му. При постигане на споразумение не се дължи допълнително възнаграждение. Изготвянето на споразумението е отделна от медиацията услуга.
6. Заплащане на таксите
6.1. Всички такси за медиация се заплащат предварително, най-малко 2 дни преди датата на съответно уговорената сесия по медиация.
6.2. Заплатените такси не подлежат на връщане след започване на първата сесия по медиация. В случай, че страна или страни, се откажат от провеждането на процедурата преди да е започнала първата сесия по медиация, таксата се връща, като се задържат 20% от нея за административни разходи.
7. Действие
Настоящата тарифа е в сила от 1 септември 2025 г.
Започва се с обща среща, на която страните имат възможност да представят гледната си точка и детайлите по спора, така че да бъдат чути един от друг пред безпристрастен медиатор.
В зависимост от спецификите на спора могат да бъдат проведени последващи общи и/или индивидуални срещи с всяка една от страните, на които да бъде обменена поверително информация с медиатора без присъствието на другата страна.
Процедурата завършва с обща среща за подписване на постигнатото споразумение.
ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА
Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.27 от 1 Април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г., изм. ДВ. бр.57 от 5 Юли 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 8 Юли 2025г.
Проект: 402-01-9/16.02.2004 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Приложно поле
Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.
(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Законът урежда и процедурата по медиация по висящи съдебни дела.
Понятие за медиация
Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Предмет на медиацията
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.
(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.
Организация на медиацията
Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.
Глава втора.
ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА
Доброволност и равнопоставеност
Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.
Неутралност и безпристрастност
Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.
Поверителност
Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 27 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата, включително по време на информационната среща за процедура по медиация .
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора - предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.
Глава трета.
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА
Общи изисквания
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът за одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато лицето - кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.
Единен регистър на медиаторите
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:
1. име, единен граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора;
2. заличаване и отписване на медиатора;
3. организацията, в която е обучен медиаторът;
4. промени в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(3) Единният регистър на медиаторите е публичен.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лице, вписано в Единния регистър на медиаторите, заявява писмено до министъра на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.
(6) Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Такси
Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, които обучават медиатори, в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.
Правила за поведение на медиатора
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.
Задължения и отговорност на медиатора
Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.
Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ
Откриване на процедурата
Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването ѝ.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор. Това съгласие не представлява пречка за предявяване на иск пред съда от страна по договора, като при провеждане на процедура по медиация съответно се прилагат правилата на чл. 140б, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс относно развитието на съдебното производство.
(6) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) По спорове с участието на потребител и по трудови спорове съгласие на страните за разрешаване на спора чрез медиация поражда действие само когато е дадено след възникването на спора.
Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.
Участници
Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.
Информационна среща и процедура по медиация (Загл. изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Преди започване на процедурата по медиация се провежда информационна среща, на която медиаторът информира страните по спора за същността и принципите на медиацията, за реда, по който тя се провежда, за ролята на медиатора и за последиците от нея. Медиаторът изисква от страните писмено съгласие за участие в процедура по медиация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) При дадено съгласие по ал. 1 медиаторът е длъжен да посочи на страните всички обстоятелства, които могат да породят у тях основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително когато медиаторът е лице:
1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията;
4. за което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Медиаторът подписва декларация за безпристрастност за всяка от страните, в която посочва и обстоятелствата по ал. 2, и я предоставя на страните по спора.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
Основания за спиране на процедурата
Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., доп.- ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
Основания за прекратяване на процедурата
Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
1. с постигането на споразумение;
2. по взаимно съгласие на страните;
3. при отказ на една от страните;
4. при смърт на страна по спора;
5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора;
6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.
(2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
(3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.
Глава пета.
СПОРАЗУМЕНИЕ
Форма и съдържание
Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16, доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, датата по чл. 11, ал. 2 и подписите на страните.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.
Действие на споразумението
Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.
(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Нищожно е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.
Сила на споразумението (Загл. изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
Чл. 18. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) (1) (Изм.- ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1, ал. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.
(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Когато страните са постигнали споразумение във връзка с предмета на няколко висящи дела, то се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената съдебна спогодба по останалите висящи дела, които се прекратяват изцяло или частично според съдържанието на спогодбата.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.
Глава шеста.
МЕДИАЦИЯ ПО ВИСЯЩИ СЪДЕБНИ ДЕЛА (НОВА - ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2024 Г.)
Процедури, провеждани в съдебен център
Чл. 19. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в информационна среща за процедурата по медиация, която се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд.
(2) След като медиаторът информира страните за обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, те могат да обсъдят с него и възможностите за постигане на споразумение по конкретния спор.
(3) След проведена информационна среща и при съгласие на страните в съдебния център се провеждат процедури по медиация по спорове - предмет на висящо съдебно дело.
(4) След информационната среща страните могат по своя преценка да проведат медиация и извън съдебния център.
(5) Процедура по медиация в съдебен център може да бъде проведена по инициатива на страните по висящо съдебно дело и извън случаите по ал. 1 и 3.
(6) Във всички случаи на медиация по висящо съдебно дело се прилага съответно чл. 140б, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс относно развитието на съдебното производство.
Медиатор към съдебен център по медиация
Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) Медиатор към съдебен център по медиация може да бъде лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, завършило е висше образование и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредба по чл. 25.
(2) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация. За вписване на медиатори в списъците не се събира такса.
Определяне на медиатор
Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) Информационната среща се провежда от един или повече медиатори от съответния съдебен център по медиация, определени от координатора на центъра при условия и по ред, предвидени в наредба по чл. 25.
(2) Процедурата по медиация се провежда от един или повече медиатори към съответния съдебен център по медиация, посочени по общо съгласие на страните, а при липса на съгласие, определени от координатора на центъра, освен в случаите по чл. 19, ал. 4.
(3) По своя преценка в зависимост от предмета на делото съдът може да укаже да участва медиатор с юридическо образование.
Информационна среща за процедура по медиация
Чл. 22. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) (1) В случаите по чл. 19, ал. 1страните са длъжни да участват в информационна среща с медиатор, в която той предоставя на страните информацията по чл. 13, ал. 1, както и относно последиците от процедурата по медиация по отношение на висящото дело.
(2) Страните участват в информационната среща лично, недееспособните - чрез законния си представител, а ограничено дееспособните - с попечителско съдействие. Когато страна по делото е държавата, община или юридическо лице, те може да бъдат представлявани и от пълномощник с изрично пълномощно. Когато страните са повече от две или на страната на ищеца или на ответника участват повече от две лица, те може да упълномощят изрично едно от тях или трето лице да ги представлява. Страните могат да участват в информационна среща и заедно с адвокат.
(3) Информационната среща се отлага при наличие на уважителни причини, за които страната уведомява координатора на съдебния център. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж.
(4) Медиаторът предоставя на съда информация относно участието на страните в информационната среща при спазване на принципа на поверителност.
Заплащане на медиацията
Чл. 23. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща и процедурата по медиация по висящо съдебно дело по чл. 19, ал. 1 и 3 с обща продължителност до 3 часа се заплащат от бюджета на съда. Разноските включват осигуряване на помещение и други условия за провеждане на срещите и възнаграждение за медиатор, предвидени в наредба по чл. 25.
Споразумение в процедура по медиация по висящо съдебно дело
Чл. 24. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Споразумението, постигнато в процедура по тази глава, се сключва в писмена форма.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.)
Подзаконова уредба
Чл. 25. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г., нов - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Висшият съдебен съвет приема наредби за:
1. подбора, статута и дейността на медиаторите към съдебните центрове;
2. организацията и провеждането на информационните срещи и на процедурите по медиация в съдебните центрове;
3. размера на дължимите от страните такси, вида на разноските и възнаграждението на медиаторите;
4. структурата, организацията и координирането на дейността на съдебните центрове по медиация и задълженията на координатора.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) По смисъла на този закон "презграничен спор" е и:
1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или
б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора.
2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.
За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1а. (Предишен § 1 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.) В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на правосъдието приема стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 декември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2006 Г.)
§ 7. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, трябва да удостоверят със съответните документи в Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4. В този срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите и лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 - 4 и са обучени за медиатори в страната или в чужбина до влизането в сила на този закон.
§ 8. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 8, ал. 4.
§ 9. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема тарифата по чл. 8б.
§ 10. Параграф 1 относно чл. 8, ал. 2 влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2011 Г.)
§ 11. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)
§ 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.;
2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник";
3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2023 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 10. Висшият съдебен съвет приема наредбите по чл. 25 от Закона за медиацията и по чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт в срок до три месеца от обнародването на закона в "Държавен вестник".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 12. Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г.
Преходни и заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 55 ОТ 2025 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 16. Висшият съдебен съвет приема наредбите по чл. 25 от Закона за медиацията в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 17. Този закон се прилага за производствата, образувани след влизането му в сила. Заварените при влизането в сила на този закон висящи съдебни производства се довършват по досегашния ред.
§ 18. (1) Медиаторите, преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център по чл. 20 от Закона за медиацията и Наредба № 10 от 30 октомври 2023 г. за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (ДВ, бр. 94 от 2023 г.) преди влизането в сила на Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 57 от 2024 г.), запазват статута си и подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизането в сила на този закон.
(2) Медиаторите, преминали успешно допълнителен подбор, без да са участвали в специализирано обучение, се вписват в списъка на медиаторите към съответния съдебен център, след като преминат обучението.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Релевантни актове от Европейското законодателство
Директиви:
ДИРЕКТИВА 2008/52/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси
Регламенти:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
(Приета от Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 21/28.07.2025 г. Обн. - ДВ, бр. 62 от 30.07.2025 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с провеждането на информационни срещи за процедури по медиация и процедури по медиация по висящи съдебни дела в съдебните центрове по медиация, включително и подбора, статута и обучението на медиаторите към тези центрове, наричани по-долу „съдебните центрове“.
Чл. 2. Наредбата урежда отношенията, свързани със:
1. подбора, обучението, статута и дейността на медиаторите към съдебните центрове;
2. организацията на провеждането на информационните срещи и на процедурите по медиация в съдебните центрове;
3. информацията, която медиаторите предоставят на съдебните центрове във връзка с проведените процедури по медиация при спазване на принципа на поверителност;
4. размера на дължимите от страните такси за съдебния център, вида на разноските в информационната среща и в процедурата по медиация по висящи съдебни дела и възнаграждението на медиаторите.
Чл. 3. Целите на наредбата са осигуряване на ефективно използване на медиацията по висящи съдебни дела, както и гарантиране на високото качество на провежданите в съдебните центрове информационни срещи за процедури по медиация и на самите процедури по медиация, като се гарантира прозрачна процедура по подбор, изградена на принципа на конкуренция въз основа на професионалните качества, знания и умения на кандидатите.
Глава втора
ПОДБОР НА МЕДИАТОРИ В СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Раздел I
Общи правила
Чл. 4. Процедурата по подбор осигурява равен достъп на кандидатите за медиатори към съдебните центрове без ограничения на правата или привилегии, които са основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, сексуална ориентация, религия, политическа принадлежност, лично и обществено положение, имуществено състояние или на наличие на увреждане.
Чл. 5. За медиатор към съдебен център може да се впише лице, което отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията, завършило е висше образование и преминало подбор и специализирано обучение по реда на тази наредба.
Чл. 6. (1)Подборът на медиаторите се състои в проверка на техните професионални знания и умения в областта на медиацията и оценка на мотивацията и на опита в професионалната сфера, в която работи кандидатът, въз основа на представени от тях документи, писмен тест и устно събеседване.
(2) Подборът се извършва за всеки отделен съдебен район на окръжните съдилища.
(3) Когато медиаторът желае да бъде вписан към съдебен център на повече от един съдебен район на окръжен съд, той трябва да участва в подбора, организиран за прием за всеки един от съдебните райони. Медиаторът може да бъде вписан в не повече от три съдебни района.
Раздел II
Комисия по подбор
Чл. 7. (1) За провеждане на процедурата по подбор се определя комисия. Комисията се състои от петима членове, които притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните качества, знания и умения на кандидатите.
(2) В комисията по подбор се включват:
1. лице, определено от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет;
2. лице, определено от министъра на правосъдието или от упълномощено от него лице;
3. двама съдии от района на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център, за който се извършва подборът, определени със заповед от председателя на съда;
4. адвокат, вписан като медиатор в Единния регистър на медиаторите, определен от адвокатския съвет към адвокатската колегия в района на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център, за който се извършва подборът.
(3) Всеки един от органите по ал. 2 избира по един редовен и по един резервен член на комисията по подбора. При отвод на редовен член неговото място се заема от резервния член, като съответният орган определя нов резервен член.
(4) Председателят на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център, издава заповед за сформирания по реда на ал. 2 поименен състав на комисията.
(5) Комисията се подпомага технически от един или повече съдебни служители, определени от председателя на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център.
Чл. 8. Работата на комисията по подбора се ръководи и организира от председател, който се избира на първото й заседание.
Чл. 9. Членовете на комисията и съдебните служители нямат право да разгласяват информация, която им е станала известна при провеждането на подбора.
Чл. 10. (1) Комисията по подбора приема решенията си с мнозинство повече от половината от всички членове.
(2) За заседанията на комисията се води протокол, който се подписва от председателя на комисията.
Чл. 11. Преди съставянето на списъците с допуснатите и недопуснатите кандидати всеки член на комисията по подбора попълва декларация за липса на личен интерес от провеждането на подбора и липса на отношения с кандидатите, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
Чл. 12. (1) Промяната в състава на комисията се допуска в следните случаи:
1. при липса на декларация по чл. 11;
2. по писмена молба на определения член на комисията;
3. когато служебното или трудовото правоотношение на член на комисията бъде прекратено;
4. когато изпълнението на служебните задължения на член от комисията или обективни причини затрудняват спазването на сроковете в процедурата по подбор.
(2) В случаите по ал. 1 съответният член на комисията се замества от определения резервен член.
Раздел III
Обявяване на подбора
Чл. 13. (1) Откриването на процедура по извършване на подбор на медиатори и определянето на броя им към всеки съдебен център се извършва с решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет след съгласуване или предложение на председателя на окръжния или на районния съд, към който е разкрит центърът.
(2) Решението се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на съда, към който е разкрит съдебният център, най-малко две седмици преди изтичане на срока за подаване на документи от кандидатите, както и в други средства за масова комуникация по преценка на председателя на съответния съд.
(3) Препис от решението се изпраща до институциите по чл. 7, ал. 2, които определят лицата в състава на комисията по подбора в двуседмичен срок от получаването му.
(4) Заповедта по чл. 7, ал. 4 се публикува на интернет страницата на съда, в който се провежда процедурата по подбор.
Чл. 14. (1) Редът за провеждане на процедурата по подбор на медиатори се обявява от председателя на съда, към който е разкрит съдебният център, със заповед, в която се определят:
1. броят на съдебните медиатори съгласно решението на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет;
2. изискванията, на които следва да отговарят кандидатите за съдебни медиатори;
3. начинът за провеждане на подбора съобразно приета от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет методика;
4. необходимите документи, редът, начинът, мястото и срокът за подаването им.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват датите и часовете на писмения тест и устното събеседване, определени след съгласуване със съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Раздел IV
Ред за кандидатстване
Чл. 15. (1) Кандидатите подават писмено заявление за участие в подбора в съда, към който е разкрит съдебният център и е обявена процедурата по подбор.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. автобиография, подписана от кандидата;
2. свидетелство за съдимост;
3. копие от документи, удостоверяващи завършено висше образование, удостоверение за вписване в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието и разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
4. копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен и допълнителна квалификация в областта на медиацията при наличие на такава;
5. копие от документите, които удостоверяват продължителността на професионалния опит;
6. други документи, които удостоверяват неговата допълнителна квалификация в областта на медиацията, включително и препоръки по негова преценка.
(3) Подаването на заявлението и приложенията към него се извършва лично от всеки кандидат или чрез пълномощник.
(4) Подаването на документи по електронен път се извършва на посочената в заповедта на председателя електронна поща на съда, като в този случай заявлението по ал. 1 следва да бъде подписано от кандидата с квалифициран електронен подпис.
Чл. 16. (1) Заявления, които са подадени след изтичане на срока, посочен в заповедта по чл. 14, се регистрират, но кандидатите не се допускат до участие в процедурата по подбор.
(2) Когато след изтичането на срока за подаване на документите не е постъпило нито едно заявление, председателят на съда, към който е разкрит съдебният център, със заповед прекратява процедурата по подбор.
Раздел V
Допускане до подбор
Чл. 17. (1) Комисията по подбора извършва проверка за изпълнението на изискванията на чл. 15, ал. 2.
(2) До участие в подбора не се допускат лица:
1. които не са представили всички необходими документи или представените документи не удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Закона за медиацията и наличието на завършено висше образование;
2. които са подали заявлението си след изтичане на срока за представяне на документите.
(3) Решението на комисията по допустимостта на кандидатите се оформя в протокол и се изготвят списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които се подписват от членовете на комисията.
Чл. 18. Списъкът за допуснатите и недопуснатите до писмения тест кандидати се публикува на интернет страницата на съда и на общодостъпно място в сградата на съда най-малко една седмица преди обявената дата за теста. В съобщението се посочват:
1. допуснатите кандидати, които следва да участват в подбора;
2. недопуснатите кандидати и основанията за недопускането им;
3. датата, часът и мястото на провеждане на писмения тест.
Раздел VI
Провеждане на подбора
Чл. 19. (1) Редът за допускане на кандидатите до сградата, съответно до залите, в които ще се провежда писменият тест, се определя със заповед на председателя на съда, която се публикува на интернет страницата на съда. Кандидатите са длъжни да се явят в залата и да заемат местата си най-късно 15 минути преди започване на писмения тест. Закъснели кандидати се допускат до участие в писмения тест с разрешението на председателя на комисията по подбора.
(2) Кандидатите се допускат в залата след представяне на лична карта, като се подписват в присъствен списък.
(3) По време на писмения тест и устното събеседване не се допуска използването на компютри, мобилни телефони и други технически средства.
(4) Писменият тест продължава един астрономически час, като в него не се включва времето за изтегляне и предоставяне на теста.
(5) Преди да започне провеждането на теста, председателят или друг член на комисията по подбора, или представител на администрацията на съответния съд обявява на всички участници методиката за провеждане на писмения тест и оценяването на кандидатите за съдебни медиатори, включително минималния резултат, при който кандидатът се допуска до устно събеседване.
Чл. 20. (1) Писменият тест включва въпроси от отворен и затворен тип, свързани с познаване на националното и европейското законодателство в областта на медиацията, на етичните стандарти на медиаторите и с възможните за използване от медиатора подходи за овладяване на трудни или конфликтни ситуации по време на медиационна среща. Писменият тест се изготвя и провежда по методика, утвърдена от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) При оценяване на кандидатите всеки член на комисията попълва индивидуален протокол за оценка на писмен тест.
(3) Резултатите по ал. 2 от тестовете на кандидатите се отразяват в обобщен вид в окончателен протокол.
(4) Резултатите на кандидатите от писмения тест се обявяват на общодостъпно място в сградата на съда, в който се провежда процедурата по подбор, както и на интернет страницата на съда най-малко една седмица преди обявената дата на събеседването.
Чл. 21. (1) До устно събеседване се допускат кандидатите, които успешно са преминали писмения тест.
(2) Комисията по подбора съставя график по азбучен ред за времето и мястото на провеждане на устното събеседване, който се обявява на видно място в сградата на съда, в който се провежда процедурата по подбор, както и на интернет страницата на съда.
(3) Устното събеседване се провежда не по-рано от една седмица от обявяването на резултатите от писмения тест.
(4) По време на събеседването членовете на комисията по подбора задават въпроси на всички кандидати, чрез които се цели да се провери мотивацията на кандидата да бъде медиатор в съдебния център и уменията му за прилагане на медиаторски техники.
(5) По изключение и по обективни причини с решение на комисията, взето с пълно мнозинство, устното събеседване може да се проведе и чрез видеоконферентна връзка.
(6) Всеки член на комисията преценява качествата на кандидата според показаните от него знания и умения при проведеното устно събеседване, като взема предвид и неговия професионален опит и допълнителната квалификация в областта на медиацията, и попълва индивидуален протокол за оценка на устното събеседване.
(7) Резултатите от устното събеседване на кандидатите, получени от всички членове на комисията, се отразяват в окончателен протокол от проведеното устно събеседване.
Чл. 22. (1) Комисията определя кандидатите, които успешно са преминали подбора, според показаните от тях знания и умения при проведеното устно събеседване, като взема предвид и техния професионален опит и допълнителната квалификация в областта на медиацията, както и резултатите от писмения тест.
(2) Окончателните резултати от подбора на кандидатите се публикуват на интернет страницата на съда в едноседмичен срок от датата на устното събеседване.
Раздел VII
Класиране
Чл. 23. (1) Въз основа на проведения подбор комисията класира кандидатите с най- висок окончателен резултат, за което се съставя протокол за крайно класиране.
(2) Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на председателя на съда, в чийто съдебен център се провежда процедурата по подбора.
(3) Резултатите от подбора на кандидатите се обявяват на интернет страницата на съда.
Глава трета
СПЕЦИАЛИЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ И ВПИСВАНЕ НА МЕДИАТОРИТЕ В СПИСЪЦИТЕ КЪМ СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ПО МЕДИАЦИЯ. МАНДАТ И ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА МЕДИАТОРИТЕ
Раздел I
Специализирано обучение на медиаторите към съдебните центрове
Чл. 24. (1) Кандидатите, които комисията е определила като успешно преминали подбора, трябва да преминат през специализирано обучение, което цели да надгради знанията и практическото прилагане на уменията на медиаторите за осъществяване на медиации по висящи съдебни дела.
(2) Специализираното обучение се извършва по програма, одобрена от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която обхваща:
1. дейността на съдебния център, работата на медиаторите в него и взаимодействието им със съда и с координатора, както и за реда за получаване на обратна връзка от участниците в медиацията;
2. производството по граждански дела – етапите на развитие на гражданските дела; правна рамка според видовете правни спорове и техните специфики, включително дължими такси и разноски, средната продължителност на разглеждане, какви отношения се засягат от различните видове спорове;
3. специфични изисквания към одобряване на споразумения и спогодби, сключени в процедура по медиация по различните видове дела;
4. практически медиационни умения и основни видове медиационни техники; ефективност в рамките на информационната среща за процедурата по медиация; етика на медиатора; етични проблеми, възникващи по време на медиации от действия или бездействия на медиаторите, страните и техните представители; практически упражнения.
Чл. 25. (1) Специализираното обучение се провежда в рамките на най-малко 20 учебни часа, като поне половината от тези часове са предназначени за придобиване на практически умения за провеждане на информационна среща и на процедура по медиация, както и за взаимодействие със съда и координатора според специфичните особености на съответния съдебен район.
(2) Обучението се организира и провежда от съответния окръжен съд. Председателят на съда определя съдиите и съдебния координатор, които участват в обучението като обучители по темите, посочени в чл. 24, ал. 2, т. 1 – 3. Обучението по темите, посочени в чл. 24, ал. 2, т. 4, се провежда от обучители на медиатори, обучени по програма, изготвена от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
(3) Обучителните организации и обучителите на медиатори, вписани към Министерството на правосъдието, могат да предложат на съдийскатата колегия на Висшия съдебен съвет обучители за провеждане на обучения на съдебни медиатори, като посочват техния опит и квалификация, както и съдебните райони, в които могат да проведат обучение.
Чл. 26. Специализираното обучение е задължително и безплатно за медиаторите към съдебните центрове. То се финансира от бюджета на съда.
Чл. 27. (1)Специализираното обучение завършва с полагане на тест за проверка на придобитите знания и умения.
(2) На преминалите специализираното обучение се издава удостоверение и същите се вписват в списъците на медиатори към съдебния център на съответния окръжен съд.
Чл. 28. Медиаторите, преминали специализирано обучение и вписани в списъците на медиаторите към съдебния център на съответния окръжен съд, по възможност присъстват на процедури по медиация, провеждани от медиатор-наставник (чл. 39). За присъствието им при провеждане на процедурата се изисква съгласието на страните.
Раздел II
Списъци на медиаторите
Чл. 29. (1) При окръжните съдилища се водят списъци на медиаторите към съдебните центрове по медиация.
(2) Списъците се водят в електронна форма и са достъпни на интернет страниците на окръжния съд и на районните съдилища от окръжния съдебен район.
(3) Председателят на окръжния съд осигурява своевременното актуализиране на списъците.
Чл. 30. (1) В списъка се вписват медиаторите, които успешно са преминали подбора и специализираното обучение, удостоверено по реда на чл. 27, ал. 2.
(2) Вписването в списъка се извършва въз основа на заповед на председателя на окръжния съд или по разпореждане на посочен от него съдия от този съд.
Чл. 31. (1) В списъка се вписват следните обстоятелства:
1. името на медиатора;
2. образование;
3. основна професия и професионален опит;
4. опит на медиатора в медиация по опредени видове спорове;
5. допълнителна квалификация на медиатора в областта на медиацията, за която е представил документи;
6. датата на вписване в списъка;
7. датата на изтичане на мандата на медиатора, както и продължаване на мандата му.
(2) По заявление на медиатора в списъка могат да се впишат допълнителни обстоятелства по ал. 1, т. 2 – 5.
(3) Вписването на допълнителни обстоятелства по ал. 1, т. 2 – 5 се извършва въз основа на заповед на председателя на окръжния съд или по разпореждане на посочен от него съдия от този съд, издадени в двуседмичен срок от подаване на заявлението.
Чл. 32. (1) Медиаторът се отписва от списъка на медиаторите при окръжния съд:
1. по искане на медиатора;
2. с изтичане на мандата на медиатора и при липса на заявление по чл. 34, ал. 1;
3. въз основа на решение по чл. 38, ал. 3, т. 2;
4. при отказ на медиатора да участва в повече от три информационни срещи за периода от една година без уважителна причина;
5. при отказ на медиатора да участва в повече от три медиации без уважителна причина;
6. при трайна невъзможност да провежда информационни срещи и процедури по медиация в съдебния център повече от шест месеца;
7. при заличаване на медиатора от Единния регистър на медиаторите;
8. при грубо или системно нарушение на задълженията му като медиатор и/или на правилата за поведение съгласно чл. 9 от Закона за медиацията.
(2) Отписването на медиатора от списъка се извършва въз основа на заповед на председателя на окръжния съд или по разпореждане на посочен от него съдия от този съд, издадени в двуседмичен срок от настъпване на обстоятелствата по ал. 1.
Раздел III
Мандат и оценка на дейността на медиаторите
Чл. 33. (1) Медиаторът се вписва в списъка на медиаторите към съдебния център за срок от три години.
(2) Срокът на вписване може да бъде продължаван за нов период от три години въз основа на решение по чл. 38, ал. 3, т. 1.
Чл. 34. (1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на мандата му медиаторът подава писмено заявление до председателя на съда, към който е разкрит съдебният център, в което посочва дали желае да продължи дейността си в центъра.
(2) При подадено заявление се извършва оценка на дейността на медиатора, която включва оценяване на дейността му за времето от началото на мандата до изготвянето на оценката. Оценката се изготвя в срок до изтичането на мандата на медиатора.
(3) При неподаване на заявление в срока по ал. 1 медиаторът се отписва от списъка на медиаторите към съдебния център след изтичане на мандата му. Медиаторът довършва започнатите процедури по медиация с негово участие.
Чл. 35. (1) Комисия, определена от председателя на съда, към който е разкрит съдебният център, изготвя доклад за дейността на медиатора и предложение за оценка.
(2) В състава на комисията се включват:
1. съдия от района на окръжния съд, към който е разкрит съдебният център, който се определя от председателя на съда;
2. двама от представителите на медиаторите;
3. координаторът на съдебния център;
4. резервни членове за тези по т. 1 – 3.
(3) Когато се изготвя доклад за дейността на медиатор, включен в състава на комисията по ал. 2, той се замества от друг представител на медиаторите.
(4) Когато оценката обхваща дейността на голям брой медиатори, председателят на съда може да определи и повече от една комисия по ал. 2.
(5) Председател на комисията е съдията от нейния състав. Председателят организира събирането на необходимата информация за дейността на медиатора, свикването и ръководенето на заседанията на комисията, изготвянето на докладите и предложенията за оценка.
(6) Координаторът на съдебния център участва в работата на комисията със съвещателен глас. Той предоставя на комисията необходимата информация за всеки медиатор, изготвя кратък протокол от заседанията на комисията с взетите решения, изготвя проект на докладите и предложенията на комисията и извършва други дейности, подпомагащи работата на комисията.
Чл. 36. (1) При изготвяне на предложението за оценка на дейността на медиатора комисията преценява:
1. мотивацията на медиатора за изпълнение на задълженията му във връзка с дейността на съдебния център;
2. удовлетвореността на участниците в информационните срещи и медиациите, проведени от медиатора;
3. повишаването на квалификацията му.
(2) Комисията взема предвид следната информация, предоставена от координатора на съдебния център:
1. проведените информационни срещи и процедури по медиация от медиатора;
2. получените отзиви за проведените от медиатора информационни срещи и медиации и информацията, съдържаща се в тях;
3. брой на постигнатите споразумения или на делата, приключили с одобрена съдебна спогодба, оттегляне или отказ от иска след проведена информационна среща и/или процедура по медиация при медиатора, и брой на всички проведени информационни срещи и процедури по медиация;
4. отказите на медиатора да проведе насрочени информационни срещи и процедури по медиация и причините за това;
5. надлежното попълване и предаване от медиатора на координатора на формулярите, събирани от съдебния център;
6. други обстоятелства, имащи значение за формиране на оценката по ал. 1.
Чл. 37. (1) Комисията приема с обикновено мнозинство предложението за оценка на дейността на медиатора и го уведомява за доклада и предложението за оценка на посочен от него електронен адрес.
(2) В едноседмичен срок от уведомяването медиаторът може да подаде писмено възражение.
Чл. 38. (1) Докладите и предложенията за оценка на комисията по чл. 37 заедно с постъпилите възражения от медиатори се предоставят на комисията по чл. 7.
(2) След като разгледа докладите и предложенията за оценка, както и постъпилите възражения, комисията по чл. 7 може да изиска от координатора на съдебния център информацията по чл. 36, ал. 2, както и да изслуша някои или всички медиатори, подали заявление за продължаване на мандата.
(3) Комисията по чл. 7 приема оценка на дейността на медиатора, която може да бъде:
1. положителна, при която мандатът на медиатора се продължава за нов срок от три години;
2. отрицателна, при която мандатът на медиатора не се продължава.
(4) Комисията изпраща оценката на дейността на медиатора на председателя на окръжния съд.
(5) В случаите по чл. 38, ал. 3, т. 1 председателят на съда издава заповед за вписване на продължаване на мандата на медиатора за нов срок от три години.
Чл. 39. При положителна оценка на дейността на медиатора, в случай че комисията по чл. 35 приеме, че е налице значителен положителен принос на медиатора за дейността на съдебния център, тя предлага на председателя на съда, към който е разкрит съдебният център, медиаторът да бъде отличен с грамота и да бъде определен за медиатор-наставник.
Глава четвърта
ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННА СРЕЩА И НА ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ ПО ВИСЯЩИ СЪДЕБНИ ДЕЛА
Чл. 40. (1) В случаите, предвидени в закон, когато съдът задължи страните по висящо съдебно дело да участват в информационна среща за процедура по медиация (чл. 19, ал. 1 от Закона за медиацията), процедурата, предвидена в чл. 22 от Закона за медиацията, се провежда в съдебния център към окръжния съд, в който се разглежда делото или в чийто район се намира районният съд, в който се разглежда делото.
(2) Ако делото се разглежда в районен съд, към който е създаден самостоятелен съдебен център, информационната среща се провежда в този съдебен център.
(3) Когато делото се разглежда в районен съд, към който е създадено териториално поделение на съдебен център към окръжния съд, информационната среща се провежда в това териториално поделение.
(4) Когато между страните има висящи дела в различни съдилища, по които те са задължени да участват в информационна среща за процедура по медиация, и ако те желаят да бъде проведена обща среща във връзка с всички дела, страните избират един от съдебните центрове, определени по правилата на предходните алинеи, като уведомяват координатора на този център за избора си и посочват номерата на делата и съдилищата, пред които те са висящи. Координаторът на съдебния център, в който се провежда информационната среща, информира координаторите на останалите съдебни центрове за това, както и за резултата от срещата и от процедурата по медиация, ако такава бъде проведена.
(5) В случай че страните постигнат съгласие, за което уведомят координатора на съдебния център, информационната среща за процедурата по медиация може да се проведе и чрез видеоконферентна връзка, която позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук.
(6) При условията на настоящата наредба и по съгласие на страните и на медиатора информационната среща за процедурата по медиация може да се проведе и в друго помещение, определено от председателя съда.
Чл. 41. (1) Деловодителят на съдебния състав незабавно уведомява координатора на съдебния център за постановеното от съда определение, с което страните са задължени да участват в информационна среща за процедура по медиация, преди да изпрати съобщение за него до страните. При наличие на техническа възможност уведомяването на координатора се извършва в електронна форма. В уведомлението се посочват:
1. имената или наименованията на страните по делото и имената на техните процесуални представители, ако имат такива;
2. адресите на страните и на процесуалните им представители, включително и електронни адреси и телефонни номера, ако са посочени по делото;
3. номер на делото и съдебен състав;
4. основният предмет на делото;
5. указанието на съда за участие на медиатор с юридическо образование;
6. определеният от съда срок за провеждане на информационната среща за процедурата по медиация;
7. датата на насроченото открито съдебно заседание, ако такава е определена;
8. информация за други дела между същите страни, ако е налична такава;
9. други обстоятелства, които могат да имат значение във връзка с процедурата по медиация.
(2) В тридневен срок от уведомяването, но не по-късно от едноседмичен срок от постановяване на определението и след съгласуване с избрания медиатор, координаторът определя дата и час за провеждане на информационната среща по чл. 22 от Закона за медиацията, а когато това е необходимо – и мястото за провеждането й, като незабавно уведомява за това деловодителя. Датата и часът, както и мястото за провеждане на информационната среща се отбелязват от координатора към информацията за делото, включена в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).
(3) Датата и часът за провеждане на информационната среща се определят съобразно графика на провежданите информационни срещи и медиации в съдебния център. Отклонение от тези правила е възможно, когато това е технически обезпечено с оглед на наличните помещения и графика на провежданите информационни срещи и медиации в съдебния център, воден от координатора на съдебния център.
(4) Деловодителят вписва определените дата и час, както и мястото за провеждане на информационната среща за процедура по медиация в съобщението, с което уведомява страните за определението на съда, с което са задължени да участват в информационната среща. Към съобщението се прилага информация за страните относно същността на информационната среща и на процедурата по медиация, техните права и задължения, свързани с участието им в срещата и в медиацията, последиците, в случай че откажат да участват в информационната среща, както и препращане към списъка на медиаторите, вписани към съответния окръжен съд. По възможност страните се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на информационната среща за процедурата по медиация и по телефона.
(5) Деловодителят проверява редовността на връчването на съобщенията до страните не по-късно от две седмици преди определената дата за информационна среща за процедура по медиация и незабавно уведомява координатора и съдията-докладчик след връщането на съобщението по делото, ако установи нередовност на връчването.
Чл. 42. (1) Координаторът на съдебния център определя медиатор, който да проведе информационната среща за процедурата по медиация по реда на чл. 22 от Закона за медиацията, като съобразява:
1. посочените от медиаторите сфери на специализация;
2. допълнителна квалификация;
3. професионален опит;
4. при възможност взема предвид посочения по съгласие на страните медиатор.
(2) При определянето на медиатор координаторът съблюдава равномерната натовареност на медиаторите в съдебния център, индивидуалната заетост на медиатора и възможността му да проведе информационната среща в рамките на срока за това. Координаторът съобразява периодичните заявки, които медиаторите трябва да правят, за времето, през което са на разположение за провеждане на информационни срещи и на процедури по медиации към съдебния център.
(3) По изключение, когато в списъка на медиаторите към съответния окръжен съд не е налице медиатор, който може да проведе информационната среща за процедурата по медиация, координаторът на съдебния център определя подходящ медиатор от списъците към друг окръжен съд, след като получи неговото съгласие за това. В този случай разноските за провеждане на процедурата се заплащат от бюджета на съда.
Чл. 43. (1) Координаторът незабавно уведомява медиатора за информационната среща за процедурата по медиация, за участието в която е определен, като му съобщава времето и мястото за провеждането й, страните и техните представители, както и предмета на спора.
(2) В случай че са налице обстоятелства, които представляват пречка за участието на медиатора в информационната среща, включително когато са налице обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от Закона за медиацията или когато не притежава съответната квалификация и практически опит с оглед спецификата на спора, той незабавно информира координатора за това.
Чл. 44. (1) Страните могат да постигнат съгласие с медиатора за провеждане на информационната среща за процедурата по медиация на дата, час и място, различни от определените от координатора на съдебния център. В този случай те трябва да уведомят незабавно координатора за това, като посочат и телефон, а по възможност и електронен адрес за връзка с тях.
(2) Координаторът на съдебния център променя определените дата, час и място за провеждане на информационната среща, когато това е възможно съобразно графика на провежданите информационни срещи и процедури по медиации в съдебния център, и уведомява за това страните на предоставените от тях електронни адреси или по телефона.
(3) Страните могат да постигнат съгласие за провеждане на информационната среща за процедурата по медиация чрез видеоконферентна връзка, която следва да позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук и да се възприема от всички участници, намиращи се на различни места. За това обстоятелство те уведомяват координатора по реда на ал. 1 най-малко една седмица преди определената дата на провеждане на информационната среща. Координаторът незабавно уведомява определения медиатор за провеждането на информационната среща по този начин.
Чл. 45. (1) Насрочената информационна среща за процедурата по медиация се отлага при наличие на уважителни причини, за които страната уведомява координатора на съдебния център незабавно при узнаването им. В този случай страната трябва да посочи и телефон или електронен адрес, на които да бъде уведомена за следващата определена дата на срещата.
(2) Всяка страна може да поиска отлагане на насрочената среща само веднъж в рамките на срока за провеждането й.
(3) Координаторът определя нови дати и час за провеждане на информационната среща незабавно след получаване на уведомлението по ал. 1 и съобщава за тях на страните и на медиатора.
Чл. 46. (1) Когато са налице обстоятелства по чл. 13, ал. 2 от Закона за медиацията, медиаторът сам се отвежда от провеждане на информационната среща за процедурата по медиация, за което незабавно уведомява координатора на съдебния център.
(2) Всяка от страните може да поиска замяна на медиатора до приключване на информационната среща при наличие на обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от Закона за медиацията.
(3) При отстраняване на медиатора или искане на страна за неговата замяна координаторът на съдебния център насрочва нова информационна среща по реда на чл. 44, ал. 2 и 3, за което уведомява страните. Уведомяването на страните по възможност се извършва на посочените от тях телефони или електронни адреси.
Чл. 47. (1) По преценка на медиатора информационната среща може да бъде проведена чрез общи и отделни срещи на медиатора със страните. Тя може да бъде разделена и на срещи, провеждани в различни дни по съгласие на страните и на медиатора.
(2) Определянето на дата и час за провеждането на срещите в съдебния център след първоначално насрочената се извършва по съгласие на страните и медиатора. Медиаторът предварително съгласува с координатора на съдебния център възможните дата и час с оглед графика на насрочените информационни срещи и медиации и уведомява страните.
(3) Незабавно след приключване на срещата медиаторът уведомява координатора за определените дата и час за провеждане на следващите срещи със страните.
Чл. 48. (1) В тридневен срок от приключване на информационната среща за процедурата по медиация медиаторът предоставя на съда чрез координатора на съдебния център писмена информация относно участието на страните в нея, както и за това дали са постигнали съгласие за провеждане на процедура по медиация, при спазване на принципа на поверителност.
(2) Когато страните са постигнали съгласие за участие в процедура по медиация в съдебния център, медиаторът предава на координатора и писменото съгласие на страните.
(3) Медиаторът уведомява координатора, когато страните са постигнали съгласие за участие в процедура по медиация извън съдебния център.
Чл. 49. (1) След проведена информационна среща за процедурата по медиация и при писмено съгласие страните могат да проведат процедура по медиация в съдебния център, в който е проведена информационната среща.
(2) В писменото си съгласие за провеждане на процедурата страните трябва да посочат телефон, а по възможност и електронен адрес за връзка с тях.
Чл. 50. (1) В случаите по чл. 19, ал. 3 от Закона за медиацията в писменото си съгласие за провеждане на процедура по медиация страните могат да посочат по общо съгласие един или повече медиатори, които да проведат процедурата. Медиаторите трябва да са вписани в списъка на медиаторите към окръжния съд, към който е съдебният център, където се провежда медиацията.
(2) По изключение, когато в списъка на медиаторите към съответния окръжен съд не е налице подходящ според страните медиатор, който може да проведе процедурата по медиация, страните по общо съгласие могат да определят медиатор от списъците към друг окръжен съд. В този случай, ако провеждането на медиацията е свързано с допълнителни разноски, те се заплащат от страните съгласно правилата на глава пета.
(3) След получаването на съгласието на страните за избор на медиатор координаторът на съдебния център незабавно проверява:
1. дали заетостта на избрания медиатор позволява той да проведе процедурата по медиация;
2. в случай че избраният от страните медиатор е вписан в списъка на медиаторите към друг окръжен съд, дали медиаторът е съгласен да проведе процедурата по медиация.
Чл. 51. (1) Когато страните са се съгласили медиацията да се проведе от повече от един медиатор, разноските за втория и следващите медиатори се внасят от страните поравно преди провеждане на процедурата по медиация. Страните внасят разноските по сметка на съда в тридневен срок от уведомлението им от координатора на съдебния център за техния размер, като в същия срок представят на координатора платежен документ за това.
(2) В случая по чл. 50, ал. 2 и когато са изпълнени условията по чл. 50, ал. 3, страните внасят по сметка на съда разноските за провеждането на медиацията, определени съгласно правилата на глава пета, в тридневен срок от уведомлението им от координатора за техния размер, като в същия срок представят на координатора платежен документ за това. Разноски за провеждането на медиацията не се внасят, ако страните са се съгласили медиацията да се проведе чрез видеоконферентна връзка, което обстоятелство се отбелязва в писменото им съгласие за провеждане на процедурата.
Чл. 52. (1) Координаторът на съдебния център определя медиатор, който да проведе процедурата по медиация в случаите по чл. 49, ал. 1, когато:
1. страните не са избрали медиатор в постигнатото от тях писмено съгласие за провеждане на процедура по медиация;
2. в писменото си съгласие страните не са посочили телефон, а по възможност и електронен адрес за връзка с тях;
3. медиаторът не може да проведе процедурата съгласно чл. 50, ал. 3;
4. разноските по провеждане на процедурата по медиация, когато такива са дължими, не са внесени или не е представен документ за внасянето им в сроковете по чл. 51.
(2) При липса на възражения от страните координаторът определя медиатора, провел информационната среща, за медиатор, който да проведе и процедурата по медиация. Когато това не е възможно, при определянето на медиатор се прилага чл. 42.
Чл. 53. При организирането и провеждането на процедури по медиация в съдебните центрове в случаите по чл. 49, ал. 1 (чл. 19, ал. 3 от Закона за медиацията) съответно се прилагат правилата на чл. 41, ал. 3 и чл. 43 – 47.
Чл. 54. След изтичането на трите часа от общата продължителност на информационната среща и на процедурата по медиация, които се заплащат от бюджета на съда съгласно чл. 23 от Закона за медиацията, разноските за продължаване на медиацията се заплащат от страните съгласно чл. 63. При започване на процедурата по медиация медиаторът разяснява на страните правилата относно заплащането.
Чл. 55. (1) В тридневен срок от приключване на процедурата по медиация медиаторът предава на координатора на съдебния център информация за проведената процедура.
(2) В информацията при приключване на процедурата медиаторът отразява дали страните са постигнали съгласие за оттегляне или отказ от иска, или за одобряване на спогодба от съда.
Чл. 56. (1) След всяка проведена среща в рамките на информационната среща и в процедурата по медиация страните и медиаторът подписват протокол, удостоверяващ нейната продължителност, с отбелязване на началото и края на срещата, включително момента на приключване на информационната среща, и участието на страните.
(2) Медиаторът предава протоколите от проведените срещи на координатора на съдебния център заедно с информацията по чл. 48 и съответно по чл. 55.
Чл. 57. (1) При приключване на информационната среща или на процедурата по медиация страните и техните адвокати, ако са участвали в нея, предоставят на координатора на съдебния център информация за нивото на удовлетвореност от проведената в центъра информационна среща или процедура по медиация. Когато след проведената информационна среща страните са участвали и в процедура по медиация, се предоставя една обща информация.
(2) В началото на информационната среща или на процедурата по медиация медиаторът предоставя на страните и адвокатите им формуляр, като разяснява необходимостта от събирането на информацията.
(3) В едноседмичен срок от приключване на процедурата координаторът събира формулярите. Формулярът може да бъде попълван и електронно.
(4) За събирането на информацията по ал. 1 може да се иска съдействието на деловодителя, секретаря и съдията по делото.
Чл. 58. (1) Всички уведомления от страните до координатора на съдебния център могат да бъдат изпращани и по електронна поща или чрез друг електронен способ.
(2) Уведомленията от медиатора до координатора се изпращат само по електронна поща или чрез друг електронен способ.
(3) Всички документи на хартиен носител, свързани с процедурата по медиация, се запазват само като електронен образ в ЕИСС.
(4) Снемането на електронен образ на документите на хартиен носител и запазването им в ЕИСС се извършват от координатора или от друг съдебен служител, определен от председателя на съда. Документът на хартиен носител се връща на лицето, което го е представило.
Чл. 59. (1) Правилата на настоящата глава се прилагат съответно и в случаите, когато процедурата по медиация в съдебния център започва по инициатива на страните по висящо съдебно дело (чл. 19, ал. 5 от Закона за медиацията).
(2) В тези случаи страните подават до координатора на съдебния център писмено заявление.
(3) За провеждане на процедурата по медиация страните заплащат такса в размера, посочен в приложение № 1, като прилагат доказателства за заплащането й към заявлението по ал. 2. Когато такива доказателства не са представени, координаторът съобщава на страните да ги представят в тридневен срок от уведомяването.
Глава пета
ЗАПЛАЩАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СРЕЩА И НА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ, ПРОВЕЖДАНА В СЪДЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА МЕДИАТОРИТЕ И РАЗНОСКИ
Чл. 60. (1) Условията и редът за заплащане на информационните срещи и на процедурите по медиация, провеждани в съдебните центрове, и възнагражденията на медиаторите към съдебните центрове са предвидени в закона и в настоящата наредба.
(2) Възнаграждението за информационна среща за процедура по медиация и за процедура по медиация се дължи в размер, посочен в приложение № 2.
(3) Възнаграждението на медиатора не може да се определя или изплаща под условие или да се обвързва с изхода от проведената процедура по медиация.
Чл. 61. (1) Когато страните или някоя от тях не се явят без уважителна причина или откажат да участват в информационната среща за процедура по медиация, когато са били задължени от съда, и срещата не бъде проведена, медиаторът има право на възнаграждение за среща с продължителност от един час.
(2) В случай на отстраняване или замяна на медиатора той има право на възнаграждение, определено според продължителността на участието му в информационната среща или в процедурата по медиация и при съответно прилагане на правилото на ал. 3.
(3) Медиаторът има право на възнаграждение според продължителността на участието си в информационната среща или в процедурата по медиация, което се определя на час, като се отчита всеки започнат час.
(4) Когато в информационната среща или в процедурата по медиация по съгласие на страните са участвали двама или повече медиатори, възнаграждение се заплаща за дейността на всеки един от тях.
(5) Броят на проведените срещи на медиатора със страните и тяхната продължителност се установява от справка, изготвена от съдебния координатор, към която се прилагат и протоколите по чл. 56, ал. 1.
Чл. 62. (1) В случаите на определен от координатора на съдебния център медиатор, вписан в списъка към окръжен съд, различен от този, към който или в чийто съдебен район е съдебният център, където се провежда информационната среща или медиацията (чл. 42, ал. 3), на медиатора се заплащат от бюджета на съда разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за провеждане на информационната среща или на процедурата по медиация, за която той е определен, по размери, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.).
(2) Алинея 1 се прилага и когато определеният медиатор е вписан в списъка на съдебния център, в който се провежда медиацията, но мястото на провеждане на медиацията е извън съдебния район, където е местоработата на медиатора или където се намира седалището на съда, към който е съдебният център.
(3) Когато страните изберат медиатор, вписан в списъка към окръжен съд, различен от този, към който или в чийто съдебен район е съдебният център, където се провежда медиацията (чл. 50, ал. 2), пътните, дневните и квартирните пари, свързани с процедурата по медиация, се заплащат от внесен от страните депозит независимо дали страните са освободени от заплащане на такси и разноски по делото. Размерът на депозита се определя от координатора на центъра съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.).
(4) Алинея 3 се прилага и когато избраният от страните медиатор е вписан в списъка на съдебния център, в който се провежда медиацията, но мястото на провеждане на медиацията е извън населеното място, където е местоработата на медиатора или където се намира седалището на съда, към който е съдебният център.
Чл. 63. (1) В случаите по чл. 54 страните внасят предварително по сметка на съда, към който е съдебният център, разноските за възнаграждение на медиатора, както и други разноски, които могат да се дължат съгласно тази глава. Размерът на разноските се определя от координатора съобразно очакваната продължителност на срещите на медиатора със страните.
(2) При приключване на процедурата по медиация, когато предварително внесените разноски надхвърлят действителната продължителност на срещите в процедурата, по искане на страните съответна част от сумата се възстановява след становище от координатора.
(3) Когато в случаите по чл. 54 процедурата по медиация продължи по съгласие на страните без разноските за това да са внесени предварително, координаторът съобщава на страните да внесат разноските в едноседмичен срок след приключването на процедурата.
(4) Ако в случаите по ал. 3 страните не внесат разноските в указания срок, по искане на медиатора координаторът изготвя справка за продължителността на конкретната медиация, за размера на внесените суми, както и за размера на дължимите от страните разноски.
Чл. 64. При условията на чл. 12, ал. 3 от Закона за медиацията, когато в процедурата участват преводачи от чужд език, преводачи на български жестов език или други експерти, възнагражденията за тях се определят от съдебния център с оглед извършената работа и направените разноски.
Чл. 65. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства от органите на съдебната власт за изплащане на възнаграждения на медиаторите и необходимите разходи за провеждане на информационни срещи и процедури по медиация по висящи съдебни дела в съдебните центрове.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 25 от Закона за медиацията.
§ 3. Мандатът на съдебните медиатори, запазили статута си по § 18 на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 55 от 2025 г.), започва да тече от влизането в сила на тази наредба.
Приложение № 1 към чл. 59, ал. 3
1. Такса за администрирането и провеждането на информационна среща за процедура по медиация към съдебен център в случаите по чл. 19, ал. 5 от Закона за медиацията – 30 лв. на час.
2. Такса за администрирането и провеждането на процедура по медиация към съдебен център в случаите по чл. 19, ал. 5 от Закона за медиацията – 30 лв. на час.
3. Такса за администрирането и провеждането на процедура по медиация към съдебен център след изтичане на общата продължителност от 3 часа по смисъла на чл. 23 от Закона за медиацията – 30 лв. на час.
Приложение № 2 към чл. 60, ал. 2
1. Възнаграждение на медиатор към съдебен център по медиация за участие в информационна среща – 60 лв. на час.
2. Възнаграждение на медиатор към съдебен център по медиация за участие в процедура по медиация – 80 лв. на час.
Oтносно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от него,
като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, като имат предвид, че:
|
(1) |
Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. За тази цел Общността трябва да приеме, наред с други, и мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар. |
|
(2) |
Достъпът до правосъдие е основен принцип и с оглед улесняването на по-добрия достъп до правосъдие на заседанието си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет призова държавите-членки да създадат алтернативни, извънсъдебни процедури. |
|
(3) |
През май 2000 г., Съветът прие заключения относно алтернативните способи за разрешаване на спорове, предвидени в гражданското и търговското право, като заяви, че установяването на основни принципи в тази област е важна стъпка към правилното развитие и действие на извънсъдебните процедури за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с цел опростяване и подобряване на достъпа до правосъдие. |
|
(4) |
През април 2002 г., Комисията представи Зелена книга за алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, като направи преглед на съществуващото положение в областта на алтернативните способи за разрешаване на спорове в Европейския съюз и постави началото на широки консултации с държавите-членки и заинтересованите страни по възможни мерки за насърчаване използването на медиация. |
|
(5) |
Целта да се осигури по-добър достъп до правосъдие като част от политиката на Европейския съюз за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие следва да включва достъп както до съдебни, така и до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. Настоящата директива следва да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар, по-специално по отношение на предлагането на услуги по медиация. |
|
(6) |
Медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси посредством процедури, пригодени за нуждите на страните. Съществува по-голяма вероятност споразуменията, постигнати в резултат на медиация, да бъдат доброволно спазвани, както и да спомогнат за запазването на приятелска и трайна връзка между страните. Тези ползи са още по-видими в ситуации, включващи презгранични елементи. |
|
(7) |
За да се насърчи още повече използването на медиация и да се осигури предвидима правна рамка за страните, които използват медиацията, е необходимо да се въведе рамково законодателство, което в частност да уреди ключови аспекти на гражданския процес. |
|
(8) |
Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат единствено при медиация по презгранични спорове, но никоя от тях не следва да възпрепятства държавите-членки да прилагат тези разпоредби и при вътрешни процедури по медиация. |
|
(9) |
Настоящата директива не следва да възпрепятства по никакъв начин използването на съвременни комуникационни технологии в процедурата по медиация. |
|
(10) |
Настоящата директива следва да се прилага към процедури, в които две или повече страни по презграничен спор се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат приятелско споразумение за разрешаване на техния спор с помощта на медиатор. Тя следва да се прилага към гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Въпреки това директивата не следва да се прилага за права и задължения, по отношение на които страните не могат да вземат сами решения съгласно съответното приложимо право. Подобни права и задължения се срещат особено често в семейното и трудовото право. |
|
(11) |
Настоящата директива не следва да се прилага към преддоговорни преговори, нито при процедури със съдебен характер като определени процедури за съдебно помирение, процедури по потребителски жалби, арбитраж и експертни решения, нито при процедури, в които лица или органи дават официална препоръка за разрешаването на спора, независимо дали препоръката е със задължителен или незадължителен характер. |
|
(12) |
Настоящата директива следва да се прилага в случаи, когато съдът насочва страните към медиация или националното законодателство предвижда медиация. Освен това, доколкото един съдия може да действа като медиатор съгласно националното законодателство, настоящата директива следва да се прилага при медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, свързано със спорния въпрос или въпроси. Настоящата директива обаче не следва да се прилага при опити от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в рамките на съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор, или в случаите, когато сезираният съд или съдия иска съдействие или съвет от компетентно лице. |
|
(13) |
Медиацията, предвидена в настоящата директива, следва да е доброволна процедура, в смисъл че страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време. Въпреки това съгласно националното право следва да е възможно съдилищата да определят срокове за процедурата по медиация. Освен това съдилищата следва да могат да насочат вниманието на страните към възможността за медиация винаги когато е уместно. |
|
(14) |
Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга национално законодателство, съгласно което използването на медиация е задължително или подлежи на стимули или санкции, при условие че подобно законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Нищо в настоящата директива не следва да засяга съществуващите саморегулиращи се системи за медиация, доколкото те засягат аспекти, които не са обхванати от директивата. |
|
(15) |
С цел осигуряване на правна сигурност настоящата директива следва да посочва коя дата следва да се взема предвид при определяне дали спорът, който страните се опитват да разрешат чрез медиация, е презграничен. При липса на писмено споразумение, в което се определя конкретна дата, следва да се счита, че страните се съгласяват да използват медиация в момента на предприемане на конкретно действие за започване на процедурата по медиация. |
|
(16) |
За да се осигури необходимото взаимно доверие по отношение на поверителността, последиците за давностните срокове, признаването и изпълнението на постигнати в резултат на медиация споразумения, държавите-членки следва да насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, обучението на медиатори и въвеждането на ефективни механизми за контрол върху качеството на предоставяните услуги по медиация. |
|
(17) |
Държавите-членки следва да определят такива механизми, които може да включват прибягване до пазарно ориентирани решения, и от тях не следва да се изисква да предоставят финансиране за тази цел. Механизмите следва да са насочени към запазване на гъвкавостта на процедурата по медиация и автономията на волята на страните и към гарантиране, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин. Медиаторите следва да бъдат уведомени за съществуването на Европейски кодекс за поведение на медиатори, който също така следва да бъде на разположение на обществеността чрез Интернет. |
|
(18) |
В областта на защита на потребителите Комисията прие препоръка (3) за установяването на минимални критерии за качество, което извънсъдебни органи, участващи в уреждане на потребителски спорове по взаимно съгласие, следва да предлагат на своите клиенти. Медиаторите и организациите, които попадат в приложното поле на препоръката, следва да бъдат насърчавани да спазват нейните принципи. За да се улесни разпространението на информация относно тези органи, Комисията следва да създаде база данни на извънсъдебните процедури, за които държавите-членки считат, че отговарят на принципите на тази препоръка. |
|
(19) |
Медиацията не следва да се разглежда като по-неефективна алтернатива на съдебното производство поради обстоятелството, че спазването на постигнатите в резултат на медиация споразумения ще зависи от добрата воля на страните. Поради това държавите-членки следва да гарантират на страните по постигнато в резултат на медиация писмено споразумение, че на съдържанието му може да се придаде изпълнителна сила. Държава-членка следва да може да откаже да придаде изпълнителна сила на споразумение единствено когато съдържанието противоречи на нейното законодателство, включително нейното международно частно право, или нейното законодателство не предвижда изпълнителна сила на съдържанието на конкретното споразумение. Такъв би могъл да бъде случаят, когато посоченото в споразумението задължение е неизпълнимо по своето естество. |
|
(20) |
Съдържанието на постигнато в резултат на медиация споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в държава-членка, следва да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави-членки в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. Това може да се осъществи, например, въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4) или Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (5). |
|
(21) |
Регламент (ЕО) № 2201/2003 изрично предвижда, че за да подлежат на изпълнение в друга държава-членка, споразуменията между страните трябва да подлежат на изпълнение в държавата-членка, в която са сключени. Следователно ако съдържанието на споразумение, постигнато в резултат на медиация по въпрос от семейното право, не подлежи на изпълнение в държавата-членка, където е сключено споразумението и където е подадена молбата за придаване на изпълнителна сила, настоящата директива не следва да насърчава страните да заобикалят законодателството на тази държава-членка, като постигнат придаване на изпълнителна сила на споразумението си в друга държава-членка. |
|
(22) |
Настоящата директива не следва да засяга правилата в държавите-членки относно изпълнението на споразуменията, постигнати в резултат на медиация. |
|
(23) |
Поверителността при процедура по медиация е особено важна и поради това настоящата директива следва да предвиди минимална степен на съвместимост на гражданскопроцесуалните норми по отношение на защитата на поверителния характер на медиацията в последващо гражданско или търговско съдебно производство или арбитраж. |
|
(24) |
С цел да се насърчи използването на медиация от страните, държавите-членки следва да гарантират, че нормите им относно давностните срокове не възпрепятстват страните да се обърнат към съд или към арбитраж, ако медиацията се окаже неуспешна. Държавите-членки следва да гарантират, че този резултат ще бъде постигнат, дори ако настоящата директива не хармонизира националните норми относно давностните срокове. Настоящата директива не следва да засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, прилагани в държавите-членки, например в областта на транспортното законодателството. |
|
(25) |
Държавите-членки следва да насърчават информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, които предлагат услуги по медиация. Те следва също така да насърчават практикуващите юристи да информират клиентите си за възможността за медиация. |
|
(26) |
В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (6) държавите-членки се насърчават да изготвят за собствено ползване и в интерес на Общността свои таблици, които, доколкото е възможно, да илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние. |
|
(27) |
Настоящата директива цели да насърчи зачитането на основните права и взема предвид принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. |
|
(28) |
Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде постигната по-успешно на общностно равнище поради мащаба или последиците на предлаганото действие, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. |
|
(29) |
В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива. |
|
(30) |
В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящата директива, не е обвързвана с нея или с нейното прилагане, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Цел и приложно поле
1. Целта на настоящата директива е да улесни достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и да насърчи приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване използването на медиация и осигуряване на балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство.
2. Настоящата директива се прилага при презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, с изключение на въпроси, свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право. В частност, тя не обхваща данъчни, митнически или административни въпроси, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт („acta iure imperii“).
3. В настоящата директива понятието „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.
Член 2
Презгранични спорове
1. За целите на настоящата директива презграничен спор е спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
|
а) |
страните се съгласяват да използват медиация след възникването на спора; |
|
б) |
медиацията е разпоредена от съд; |
|
в) |
съгласно националното законодателство възниква задължение да се използва медиация; или |
|
г) |
към страните е отправена покана по смисъла на член 5. |
2. Независимо от параграф 1, за целите на членове 7 и 8 презграничен е и този спор, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава-членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в параграф 1, букви а), б) или в).
3. За целите на параграфи 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001.
Член 3
Определения
За целите на настоящата директива се използват следните определения:
|
а) |
„медиация“ означава структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор. Тази процедура може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, или предвидена от законодателството на държава-членка. Понятието включва медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор. То изключва опитите от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в хода на съдебно производство по този спор. |
|
б) |
„медиатор“ означава трето лице, което е помолено да осъществи медиация по ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от наименованието или професията на това трето лице в съответната държава-членка и от начина, по който третото лице е посочено или от него е поискано да осъществи медиация. |
Член 4
Гарантиране на качеството на медиацията
1. Държавите-членки насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, разработването и спазването на доброволни кодекси за поведение от медиаторите и организациите, предоставящи услуги по медиация, както и на други механизми за ефективен контрол на качеството във връзка с предоставянето на услуги по медиация.
2. Държавите-членки насърчават първоначалното и допълнителното обучение на медиатори с цел да се гарантира, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин по отношение на страните.
Член 5
Насочване към медиация
1. Съдът, сезиран с делото, може, ако е уместно и като отчита всички обстоятелства по делото, да прикани страните да използват медиация за уреждане на спора. Съдът може също така да прикани страните да присъстват на информационна среща относно използването на медиацията, ако такива срещи се провеждат и са лесно достъпни.
2. Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна или подлежи на стимули или санкции, преди или след започване на съдебното производство, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.
Член 6
Изпълняемост на споразумения, постигнати чрез медиация
1. Държавите-членки гарантират възможността страните или една от страните, с изричното съгласие на останалите, да поискат да се придаде изпълнителна сила на съдържанието на постигнато в резултат на медиация писмено споразумение. На съдържанието на такова споразумение се придава изпълнителна сила, освен ако съдържанието на споразумението не противоречи на законодателството на държавата-членка, в която е направено искането, или законодателството на същата държава-членка не предвижда неговата изпълняемост.
2. На съдържанието на споразумението може да се придаде изпълнителна сила от съд или друг компетентен орган посредством съдебно решение или друг акт, съставен или заверен от лице, натоварено от държавата с такива функции, в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е направено искането.
3. Държавите-членки уведомяват Комисията за съдилищата или другите органи, компетентни да приемат молби съгласно параграфи 1 и 2.
4. Никоя от разпоредбите в настоящия член не засяга приложимите норми за признаване и изпълнение в друга държава-членка на споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в съответствие с параграф 1.
Член 7
Поверителен характер на медиацията
1. Предвид обстоятелството, че медиацията следва да се провежда при условията на поверителност, държавите-членки гарантират, че освен ако страните не са договорили друго, нито медиаторите, нито лицата, участващи в провеждането на процедурата по медиация, са длъжни да дават свидетелски показания в хода на граждански и търговски съдебни производства или арбитраж относно информация, произтичаща или свързана с процедура по медиация, освен:
|
а) |
когато това е необходимо поради първостепенни съображения, свързани с обществения ред на съответната държава-членка, по-специално когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическа неприкосновеност на определено лице; или |
|
б) |
когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането или изпълнението на същото споразумение. |
2. Никоя от разпоредбите на параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да прилагат по-строги мерки за защита на поверителния характер на медиацията.
Член 8
Последици от медиацията за давностните срокове
1. Държавите-членки гарантират, че страните, които избират медиацията в опит да разрешат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация.
2. Параграф 1 не засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, по които държавите-членки са страни.
Член 9
Информация за обществеността
Държавите-членки насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, и по-специално чрез Интернет, информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, предоставящи услуги по медиация.
Член 10
Информация за компетентни съдилища и органи
Комисията осигурява по всякакви подходящи начини обществен достъп до информацията за компетентните съдилища или органи, която държавите-членки съобщават съгласно член 6, параграф 3.
Член 11
Преразглеждане
Не по-късно от 21 май 2016 г., Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива. Докладът следва да разглежда развитието на медиацията в рамките на Европейския съюз и въздействието на настоящата директива в държавите-членки. При необходимост докладът се съпровожда от предложения за изменение на настоящата директива.
Член 12
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 21 май 2011 г., с изключение на член 10, за който срокът е 21 ноември 2010 г. най-късно. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 13
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 14
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 21 май 2008 година.
"Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, ще бъдат разрешавани чрез медиация, провеждана от медиатор към Център за ……….. съгласно неговите Правила за медиация. При възникване на спор всяка от страните може да отправи до другата писмено уведомление, че желае започването на медиация. Страните се съгласяват да положат добросъвестни усилия за разрешаването на спора в рамките на до 2 месеца от датата на това уведомление. Медиацията се провежда от един или двама медиатори, посочени от всяка от страните, или от двете заедно”.
Обичайно медиацията завършва със спогодба (споразумение), която може да бъде изготвена от медиатора с участието на страните или от техните адвокати. Формата може да бъде писмена, устна или писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора.
В чл. 18, ал.1 от Закона за медиацията е предвидено, че споразумение постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави.
Чл. 1. (1) За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа:
1. имената на страните;
2. адрес, телефон, факс;
3. кратко описание на спора.
Чл. 2. (1) Медиацията протича в рамките на една или повече срещи.
(2) Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време.
Чл. 3. Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща.
Чл. 4. Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията.
Чл. 5. Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.
Чл. 6. Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.
Чл. 7. Медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.
Чл. 8. Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.
Чл. 9. Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.
Чл. 10. Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.
Чл. 11. При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.
Чл. 12. Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.
Чл. 13. При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.
Чл. 14. (1) Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.
(2) Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора.
Чл. 15. Медиаторът популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за медиацията.